Много е писано и изговорено за Сирни Заговезни. Нарича се още Прошка, а в някои райони – Поклади.

Всеки от нас прави неща, за които би трябвало да се извини. Не винаги можем да простим за нанесената обида, а още по-трудно ни е да поискаме прошка за собствените си грешки.

Сирни Заговезни е особен ден, ден в който ни се дава възможност да произнесем думи за извинение пред близките си. Най-важното, обаче е, да сме искрени.

Смисълът на Прошката е не толкова да се извиним, колкото прощавайки да преодолеем собствената си гордост.

Традициите са различни. В някои райони в седмицата между Месни и Сирни Заговезни се правят кукерски игри за прогонване на злите духове. В други се кладат големи огньове (от там идва и наименованието Поклади), които се прескачат за здраве.

Да не забравяме, че православни християни има не само в България, Сирни Заговезни се почита и в други държави, където отивайки на църква хората, макар и непознати, си прощават един на друг в този ден. Това е стара традиция, чието начало тръгва от Атонския манастир.

След Сирни Заговезни започва Великия пост. Целта му не е да се лишим от определени видове храна, а да пречистим душите си, преборвайки изкушението.

След като Бог прощава на всички редно е и ние да простим. Обидата е грешка, която не бива да ни прави врагове, а Прошката е начин да променим живота си.

Колкото и да са различни обичаите в разните местности и области на прекрасната ни и характерна с богата история Родина все пак има няколко елемента, които се повтарят навсякъде и се възприемат едва ли не като задължителни.

Кои са те?

Да се отиде на църква. Да, Бог е навсякъде и не всеки може да посети храма, но който може е добре да го направи. Храмът е място, където Божията благост се усеща по-силно.

Да поиска прошка първо от родителите си. Те са хората, които търпят капризите ни безропотно и на които винаги ще сме длъжници.

Да простим искрено на онези, които са ни огорчили, независимо че те едва ли ще ни потърсят, за да ни поискат прошка. Ние трябва да простим искрено и дълбоко в душата си и никога повече да не си спомняме за нанесената обида.

Да бъдем в този ден със семейството си. Може да посетим за кратко приятели, роднини или съседи, но основно трябва да сме в своя дом със своите близки. Дори да сме в чужд дом, то той трябва да е на хора, които са ни много близки.

Да поискаме и да дадем прошка и на хората, които не са вече между нас, на покойниците ни. Да ги споменем в молитвите си, за да успокоим душите им.

Да признаем и да се покаем за греховете си. Всеки греши, само Господ е безгрешен. Осъзнавайки греховете си ние не само обещаваме пред себе си да не ги повтаряме, но и измолваме прошка от Бога.

Да се подготвим за Великия пост. Да влезем в следващите 49 дни „на чисто“, да оставим лошите спомени в миналото си.

Онези, които спазват Великия пост не го приемат като изпитание, а като необходимост. За тях това не е ритуал, а убеждение. Всеизвестно е, че възрастните, болните хора, децата и бременните жени са освободени от пост. Всички останали имат свободата да спазват или не изискването за НЕприемане на храна от животински произход.

Трудната задача не е да контролираме храната, а да променим поведението си и да се опитаме да сме по-добри.

За вас сподели собствените си мисли П. Георгиева

Всички права запазени © 2018 г.