Бихевиоризъм

Възникване на Бихевиоризма:
Създател на бихевиористичната школа в психологията е Джон Уотсън (1878-1959). През 1913 г. излиза неговата статия “Психологията от гледна точка на бихевиоризма”. Създателят на тази теория използва английската дума behavior – поведение. И на тази база той прави извода, че психологията може да се развива като наука само ако съсредоточи своите усилия да се изследва поведението на живото същество, адаптиращо се към околната среда – както физическа, така и социална. Основната идея е, че “психологията е наука за поведението”. Развиващата се практическа насоченост на науката, в частност на психологията в САЩ, поставя пред психологията задачи като: способна ли е науката да обясни дадено поведение, да го предскаже, да го управлява. Способна ли е да създаде способен и справедлив човек да ни управлява и лекува и да ни направи щастливи? Ако не може да отговори на тези въпроси и очаквания, науката психология е лишена от ценностен смисъл, в основата на който стои въпроса за човешката практика. Уотсън създава психология без психика, без явленията на съзнанието.
Бихевиористите предлагат психологията да стане наука за човешкото поведение, за всичко онова, което се вижда, и което може да се констатира. Според бихевиористите в психологията не бива да се изучават такива субективни състояния, като: усещания, възприятия, желания, мислене и други. Всъщност те предлагат да се изучава поведението, но без психиката, т.е. без това, което реално го обуславя.
По-известни представители на тази школа в психологията са: Д.Вейс (1879-1931), У.Хънтър (1889-1954), К.Лешли (1890-1958) и др.
Бихевиористичната школа е повлияна главно от:
• Иван Павлов, който изследва условните рефлекси
• Джон Уотсън, който отхвърля интроспекцията и се опитва да ограничи психологията до експерименталните методи
• Бъръс Фредерик Скинър, който търси етически основания за бихевиоризма, свързвайки го с прагматизма.
Бихевиористите смятат, че Психологията е наука за поведението, изучават причинно- следствените връзки, “Ако..., то...” и Стимул- реакция. Използва се класическото обуславяне (условния рефлекс) и оперантното обуславяне (стимулиране, поощряване на желаното поведение). За поощряване на поведението се използват т.нар положително подкрепление (стимул) и отрицателно подкрепление (наказание).
Бихевиоризмът е свързан с методите на наблюдение и експеримент. Чрез бихевиоризма могат да бъдат излекувани неврози, фобии, страхове, заеквания, паразитни фрази, като човекът се поставя в определени условия, близки до страховете му.
Обективна психология: Дълго време психологията била разбирана като наука за състоянията на съзнанието. Поради това единственият приложим метод за изследване е можел да бъде интроспекцията. Срещу тази теза в началото на XX век се утвърждава ново учение, чийто енергичен застъпник е Дж. Б. Уотсън. Според него психологията трябва да бъде дефинирана като наука за поведението. Вместо да се основава на съзнанието и интроспекцията, тя трябва да ограничи своето изследване до наблюдението на организма в ситуация. Всъщност единствените елементи, които могат да бъдат предмет на научно изследване, са възможните за наблюдение данни на вербалното и двигателното поведение, което винаги е адаптивно. Когато е подложен на въздействие, организмът се стреми да неутрализира ефекта от него, като въздейства на обекта, който го предизвиква, или като променя себе си. Съпоставяйки тези поведения със стимулите, изглежда възможно установяването на закони, на основата на които да се предвижда реакцията на субекта на познато „дразнене\" или да се направи дедукция за естеството на даден стимул, като се наблюдава реакцията. Крайъгълен камък на тази система е условният рефлекс, като дори инстинктите се свеждат до „серия от свързани рефлекси\". Всичко е въпрос на учене, дори изразяването на емоциите, и поведението може да се променя под въздействие на ученето. Изследванията на бихевиористите са провеждани върху животни; при човека - върху плода и малкото дете. От наблюденията си върху кърмачета Уотсън заключава, че в началото на живота съществуват три основни емоции: страх, гняв и любов. Тяхното проявление при възрастните се разнообразява силно под влияние на кондиционирането. Всъщност това твърдение е погрешно, както бе доказано от следващите проучвания. В зората на живота човешкото същество реагира на стимулите недиференцирано, след това - през призмата на удоволствието или неудоволствието, и най-после със съзряването на организма се появяват последователно гневът, отвращението, страхът, ревността и т. н. Първоначалната позиция на бихевиористите, които искаха да сведат психологическия факт до двойката стимул - реакция (S - R), днес е надживяна. Наследиха я нови учения, например нео-бихевиоризъм*, които имат голямо влияние в Англия и САЩ. Те запазват основните идеи на теорията на Уотсън: обективността и важността на средата.
Първа част

Основен автор Едуард Толман - работи в Бъркли, проф. по Психология, сравнителна психология и психология на обучението. Насочва се към изследване на процесите, породени от организма, породени от стимула и предопределящи определен тип реакция. Трябва да има определени показатели, които съществуват при стимула и реакцията при външно наблюдение.
Толман и неговите ученици подържат идеята, че в поведението на животните и човека не може да се изключи понятието цел, самият индивид е не само реактивен, а действа винаги в зависимост от поставената цел.
1932г. Толман издава книгата “Целенасоченото поведение при хората и животните” и там излага своите основни идеи.
За бихевиористите понятието цел е една от основните пречки и оттам те дават обяснение на поведението, но избягват уточняването на това понятие.
В психологията понятието цел се свързва с психичен образ и мотив, а не дразнител и нужда на организма.
Толман въвежда и тези две категории, като не престава да твърди, че психологията като наука трябва да ограничи изследванията в границите на обективно наблюдаване.

Втора част

Своята теория Толман нарича Молярен бихевиоризъм, избира този термин за да се противопостави на традиционния бихевиоризъм, защото разглежда поведението като съвкупност от изолирани, движещи актове. За Толман поведението е винаги цялостен процес. Въвежда понятието междинна променлива – това е съвкупност от познавателни и подбудителни фактори,действащи между непосредствените стимули (вътрешни, външни) и ответната реакция.

От характера на дразнителя Толман определя две групи променливи:

1.Потребност - от храна, продължаване на рода, безопасност;
2.Познавателна - психологични процеси, изработване на умения.

Целият материал: