Смята се, че така я затопля и билките започват да никнат
На 20 януари православната църква почита паметта на преподобни Евтимий Велики, както и българския патриарх свети Евтимий Търновски. По народному празникът е известен като „Евтимовден”, „Ихтим”, „Ихтима”, „Петльовден”, „Петеларовден” (името идва от обреда да се прави жертвоприношение на петел). Петел се коли във всяка къща, в която има мъжка челяд. Ритуалът се извършва на къщния праг, който според народните вярвания разграничава културно усвоеното пространство на дома от дивата природа.
Птицата се коли от 16-17-годишно момче, наречено „петелар”. С кръвта се прави кръстен знак по челата на всички момченца в къщата, за да бъдат здрави през цялата година. Рисуват се кръстове и по външните страни на вратите и портите. Понякога това става направо с отрязаната глава на петела, която след това се закачва на портата, обърната към изток. Краката се хвърлят на покрива на къщата, а перата се запазват. С тях бабите кадят болни или урочасани деца. С петльовите пера се украсяват и специално приготвени за празника знамена, които се наричат „колуни”.
Във всяка къща се приготвя гозба от заклания петел, който трябва да бъде сварен цял. Майките месят пити и кравайчета, пържат тиганици, пекат баници и зелници. Част от петела и кравайчетата се раздават на роднини и съседи за здравето на момчетата. В домовете, където има момиченца, стопаните колят ярка за здравето им.
В Странджа народният култ към свети Евтим е силно развит. Всяка жена коли за здравето на децата си черен петел. Според местните вярвания свети Евтим е господар на детските болести и той ги предпазва от „детешка” и „вънкашна болест” (детски паралич и епилепсия). За обяд цялото семейство се събира около трапезата.
В отделни селища на Пиринския край свети Евтим се почита като покровител на чумата. В град Лясковец се вярва, че светецът покровителства родилките и техните рожби. Затова на деня му трябва да се направи курбан. Според поверието на българите от Демирхисарско „Свети Евтим удря земята с пръчка и така я затопля и билките започват да поникват”.
В Североизточна България празничността на Петльовден е тясно свързана с бабинденската обредност. Денят е посветен на здравето. Всички баби акушерки колят петел в дома си. От месото му се приготвят три различни гозби. Закичена на главата с перо от опашката на петела, бабата очаква за обед всички майки на мъжки рожби, които тя е отродила. Когато гостенките пристигнат, я даряват с къделя вълна и поставят на шията й нанизи от червени люти чушлета, пуканки и цветя. Всички присъстващи майки приготвят заедно „колуна” от червени конци, китки и петльови пера. След това сядат на обща трапеза, пеят песни, играят танци.
Понякога бабата прикадява жените под полите и благославя: „Както висят по мене къделите и чушките, тъй мъжете да правят повече момчета и момичета, а жените да ги раждат”. Вълната и чушките символизират женското и мъжкото начало, от които зависи продължението на рода.
Много често произходът на този празник се обяснява с библейската легенда за цар Ирод, който след раждането на Младенеца наредил да бъдат изклани всички мъжки деца, за да бъде убит и самия Месия.
