– Би ли искал чай?
– Не.
Анархията във Великобритания

„Английски хумор“ за едни е станал синоним на сухарски и не особено смешен хумор, при който трябва да те гъделичкат, за да се разсмееш, но за други той е тънък, сатиричен и интелигентен, което го прави много забавен по неповторим начин. Англичаните винаги са готови да се надсмеят над себе си дори повече, отколкото над другите. Намират смешната страна на нещата от ежедневието даже и тогава, когато други не я виждат, сигурно и за това са царе на черния хумор.

Клепторумъния – Румънският крал Карол краде северна Добруджа от джоба на българския цар Фердинанд

Умело жонглират с думите и се възползват максимално от това, че английският е пълен с омоними и често пъти една и съща дума има много значения. Това доста затруднява превода на шегите на други езици и с него добре се справят само преводачите, които са наясно с тънкостите не само на езика, но и на културата на англичаните. Основните теми (заедно или поотделно), са класовите различия и сексуалните табута – всички сме чували вицове за сър Джон, лейди и икономът/градинарят/шофьорът.

Факт е, че едни от най-големите хумористи – писатели и актьори – са англичани – П.Г. Удхаус с неговия замък Бландингс, Джералд Даръл и щурото му семейство и животни, сър Тери Пратчет и необятния свят на Диска, Бени Хил с неговите скечове, Роуън Аткинсън, по-известен като Мистър Бийн и др. Вероятно сериозността, абсурдната учтивост и нелепо достолепният вид, който имат участниците в шегата я правят още по-смешна.