На 17 януари православната църква отбелязва Антоновден. На този ден се почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм, чийто живот преминал в пост и молитва.

Той прекарал 20 години на пълно усамотение в пустинята, като непрекъснато го посещавали болни и страдащи хора, с които разговарял дълго.

Изкарвал прехраната си като плетял кошници от палмови клони, които разменял за хляб. Бил смятан за покровител на кошничарите.

Днес мощите му се намират във Виена.

В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс, започващ ден по-рано, на 16-ти с празника "Южници-верижници", "Петрово въже" или "Петрови вериги". На него се празнува за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.

В нашия фолклор се смята, че Св. Антоний и Св. Атанас са братя близнаци. Затова и двата празника са съответно един след друг (17 и 18 януари). Според народните поверия всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората.

Друга легенда разказва, че Св. Антоний и Св. Атанас са направили ковашките клещи. Смятани са за покровители на точилари, ковачи, железари и др.

Древните сказания определят Антоновден като един от лошите празници, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

 Отбелязването му е задължително, тъй като така ще се предпазим от болести.

В различните краища на страната Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден. Празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" (така в някои райони наричат чумата). Често наричат светците (Св. Антоний и Св. Атанас) "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник.

В тази връзка има редица забрани за жените: не се докосва вълна - защото се смята, че във вълната спи чумата; не се вари боб, леща, царевица и други варива за да не се разсърдят чумата, синята пъпка и шарката; не се плете и шие тъй като, ако се убодат раната няма да зарасне бързо.

Приготвят единствено содени питки, намазани с мед, които се раздават на близките за здраве. Задължително трябва да се надупчат отгоре с масур или с вилица, за да не се “надупчат” децата с шарка. Една от питките трябва да се остави на тавана, тя е наречена за “белята, лелята”.

Традиционно на трапезата освен содената пита се слагат още тутманик и пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.

Имен ден празнуват всички, чието име означава “безценен” – Антон (от гръцки език – ценен или „който увеличава цената”), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; Антония, Андония, Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и други.

По материали от интернет.