Петдесетница или Ден на Света Троица

СИМВОЛИКАТА НА ЧИСЛОТО 50

Числото 50 се свързва с вечния живот, с вечната радост, с освобождението.

Докато 40 е отправено към земния живот, то 50 по-скоро е неговото продължение, то сочи небесното продължение на 40.

Христос се явява на учениците си на 50-ия ден след Възкресението.

Счита се, че душата се отправя към Небесата на 50-ия ден, а когато душата влиза в нероден младенец в утробата – много традиции казват, че това ставало на 49-ия или на 50-ия ден след зачатието.

Св. Кирил и Методий обучили в Панония 50 ученика.

Интересно, макар и несвързано конкретно с българската народна традиция и ритуалност, е и че някои от честванията на звездата Сириус също стават през 50 години – земното време, за което се счита, че едната от звездите на тази двойна система обикаля другата.

Изобщо, числото 50 символизира духовната радост, освобождението от чужда зависимост и подготовката за бъдещо блаженство.

Празникът Свети Дух се чества в понеделника след Петдесетница, а Петдесетница е 50-ият ден след Великден и винаги се пада в неделя.

В Стария завет – петдесет дни след излизането на евреите от Египет: Господ дава на Мойсей законите, което става на Синайската планина.

А в Новия завет – на Петдесетница, т.е. 50 дни след Възкресението Христово или Великден – Свети Дух слиза при апостолите и ги дарява с „дара на езиците“.

В Библията е разказано за това събитие.

Тогава Дванадесетте апостола (Матей бил заел мястото на обесилия се Юда, затова те отново са дванадесет) седели, заедно с Богородица, в къщата, в която вечеряли преди по-малко от два месеца преди Пасха, заедно със своя Учител, Христос. Било някъде към девет часа вечерта, духал силен вятър и от небето се чул гръм, който предизвестил чудото.

Ето как е описано събитието в Библията – книга „Деяния на Апостолите“:

1. И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

2. И внезапно стана шум от небето като хвърченето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.

3. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

4. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.

5. А тогава престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

6. И като се чу тоя шум, една навалица се събра, и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

7. И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?

8. Тогава как ги слушаме да говорят всеки на собствения наш език, в който сме родени?

(Деяния, 2:1-8; Цитатите са от biblia.bg)

Счита се, че с това велико събитие се изпълнило пророчеството на свети Йоан Кръстител, който говорел на хората: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Оня, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да поднеса обущата; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му, и Той здраво ще очисти гумното Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.“ (Евангелие от Матей, 3:11-12)

Празникът Свети Дух се нарича още и Света Троица. Троицата е символ на вечната световна хармония и е представена от Бога Отец или Безкрайното Първоначало, Бога Син или Абсолютния Смисъл и Светия Дух или Животворящото Начало.

Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като "черешова". Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши. С нея се свързват и елементи от култа към прадедите, затова през тази седмица се извършват и поменални обреди.

Неделята след Петдесетница пък е празникът Вси Светии – тогава се отдава почит на всички борци и мъченици за вярата, за които не е намерено място в свещения празничен календар, но които са оставили своята диря в историята на християнството.

Народното предание казва, че след Свети Дух започва Русалската неделя.

Русалките са близки до самодивите, но народът прави известна разлика, защото вярва, че русалките представляват духовете на удавени моми и невести или на умрели при раждане млади жени. Те долитат отвъд Дунава във вид на жълти и бели пеперуди. Това са опасни и страшни същества и души от отвъдния свят, от Отвъдното, те са красиви и зли, също като самодивите.

Но по време на Русалската седмица тези зли същности могат да правят много добрини на хората, най-често се вярва, че лекуват от страшни и нелечими болести.  Затова и цялата народна обредност и ритуалност по време на Свети Дух и следващата го Русалска Неделя е свързана с русалките, с лечението на различни болести, с плодородието, с растенията и в частност – с лековитите билки.

НАРОДНИ ОБИЧАИ И РИТУАЛИ ЗА РУСАЛСКАТА СЕДМИЦА

Предполага се, че корените на русалската обредност са в древноримските празници в чест на розите и мъртвите - Rosalia.

Това е времето, когато е отворена вратата между световете, силите на хтоноса са особено активни и по магически начин трябва да се осигурят здраве и плодородие - това е задачата на русалийските дружини.

Празнува се в чест на хляба, нивите, плодородието, здравето и, разбира се, русалките. Народът е считал, че откъдето минат русалките, там плодородието ще бъде голямо – нивите ще изкласят, лоята ще изресят, дърветата ще плодят.

Важна поличба са лечебните растения. Счита се, че сряда и петък от Русалската седмица са много силни в тази област. В тези два дни, каквато и трева да улови човек преди изгрева на слънцето – все е лечебна.

С икони в ръце девойките и младите невести от селото, за които се счита, че носят плодородие – тръгват от съответното свещено място (църква, манастир) и т.н. и обикалят нивите и градините, като пеят песни и изпълняват различни танци.

Коли се курбан, свещеникът го прекадява. Всички ядат, веселят се и празнуват, като се надяват с това да отблъснат надалече всички лоши болести, а също опасните бури и градушки.

За предпазване от лошото влияние на русалките къщата се постила с треви, които имат силна миризма - пелин, мащерка, бъз, лайка, коприва, орехова шума, чесън. Пелинът е растение, известно с магичните си свойства и може да отблъсква всякакви зли сили от Отвъдното.

От тези растения на Свети Дух, след църковната служба, разхвърлят из цялата къща, за да не влизат русалиите в нея.

Има обичай и хората да се лепят с растението лепка. Счита се, че и тя отблъсква русалките, а също народната традиция казва, че така се целят болки в кръста.

Счита се, че през тази седмица е добре жените да работят в градината, но само работа, която може да се изпълнява само с ръце, без инструменти, за да не се сърдят русалийките.

В Североизточна България в събота сутрин изхвърляли зеленината на улицата след говедата или я закопавали на място, където никой не стъпва. Това се правело, защото хората вярвали, че изхвърляйки по определен начин престоялите през Руалската седмица билки вкъщи, ще се отърват от болестите.

Смятало се, че който се разболее през Русалската седмица, няма да го бъде, защото русалките са го „сбъхтили“.

Интересен и със силна традиция народен обичай в Северозападна България е ходенето на русалии (калушари).

Това са групи от винаги нечетен брой мъже (3, 5, 7, 9, 11 и т.н.), те се наричат „русалии“. Членовете на дружината трябва да са постили няколко дни преди празника. Облечени в нови дрехи, окичени с лековити билки, русалиите имат и строго определен обреден реквизит - русалско знаме (от бял ленен плат), носено от ватафина, и русалска тояга (от ясен, явор или дрян) за всеки от дружината, цялата нашарена и окичена с метални дрънкулки. Имат свои закони и правила, както и тайни на групата си, които нямат право да издават и затова се заклеват с много страшна клетва, ето началото ѝ:

„У къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнезда да вият в нея, жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче, в гумното овца да не блее...“ и т.н., ако издам тайните или наруша законите на русалската дружина.

Счита се, че русалиите могат да лекуват от различни болести, най-вече т.нар. русалска болест (или полуда). Те имат знания за лековитите билки и частност за самодивските.

Главатарят на русалиите се нарича ватафин и е такъв по наследство. Той избира и посвещава русалиите от своята група. Избраните трябва да са със силна физика и с добра душа, да са пъргави и силни, но и милосърдни, да са отзивчиви към бедите на другите, да не се поддават на внушения и да могат да пазят тайна.

Русалиите ходят през цялата неделя и играят из селото, по къщите, из полето и нивите. Вярва се, че игрите им ще прогонят болестите от къщите и ще донесат много плод по ниви, лозя и градини.

За тях се вярва, че са минали през самодивското място или са работили през дните на Русалската неделя.

Под звуците на специални русалийски мелодии, изпълнявани на кавал, в буйно темпо, русалиите (хванати в кръг по възраст) изпълняват около болния, който е поставен на земята, страховит танц. Въртят се в кръг, подхвърлят го, прескачат го и т.н. Всеки прескача болния по три пъти. Извън кръга стои ватафинът със знамето, паница с оцет и скълцан чесън.

Болният трябва да се изплаши от техните действия и накрая да хукне да бяга.

Счита се, че с него избягва и болестта.

След това русалиите играят около ватафина, до който има гърне с ненапита вода, в което са потопени лековити "русалски билки" (перуника, жълта комунига, жълта тинтява, чемерика, пелин, вратига, росен, чесън). Той поръсва калушарите с водата, запойва ги с оцет, надвесва над всеки знамето и шепне заклинания. Най-старият счупва с тоягата си гърнето, така че водата да изпръска играчите и болния.

Вярва се, че освен прогонване на болести, игрите на русалиите ще донесат плодородие на градини, ниви, лозя, къщи, за това всички стопани ги очакват и посрещат с нетърпение, като ги даряват кой с каквото може.

В неделята на Русалската седмица дружината играе последен танц около знамето в дома на водача, който го прибира заедно с тоягите на русалиите. Играчите сядат на обща трапеза и си разделят получените дарове.

На много места в Балкана се срещат топоними – имена на местности – Русалското гробе, Русалските гробища. Според местните легенди там са погребани членове на русалски дружини. Имало обичай ако две дружини се срещнат, да се бият помежду си, което често завършвало с реални жертви и от двете страни. В такъв случай убитите се погребвали на мястото на битката.

Някои от забраните през Русалската седмица.

Да не се спи през деня, особено на открито – това е с цел предпазване от русалките, които могат да се разсърдят, ако човек спи на някое тяхно място, и да го разболеят. Най-опасни са русалската сряда и русалският петък – тогава най-точно трябва да се спазват забраните.

Ако се отиде на полето, не бива да се сяда на земята, тъй като русалките могат да те ударят.

Жените не предат, не тъкат, не перат, всички избягват да се мият.

Не се работи на нива и особено на лозе, за да не се изреси то, т.е. да не окапят цветовете и да не вържат плод.

Не се тръгва на път през тази седмица, особено ако си сам.

Не се ходи на път през нивите, за да не стъпи неволно човекът върху русалска трапеза и да не „уградисат“, да не се парализират, русалките да го разболеят.

Едно от важните неща е, че с русалките не бива да се разговаря, ако човек ги срещне и има дарбата да ги вижда, защото думите са своеобразен мост към техния свят, а на хората не им е дадено и разрешено да го познават и не бива да прекрачват тази забрана.

За човек, разболял се през седмицата, казват че „русалиите го нагазили, убили“.

В някои райони на България Русалската неделя се чества в седмицата след Спасовден – Възнесение Господне, който винаги се пада 40 дни след Великден и винаги в четвъртък.

Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет, заемки от записки на Соня Петрова – Аеиа и Ели Маринова, без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

09.06.2021 г. Всички права запазени ©