Света Неделя (Кириякия) е родена по време на управлението на император Диоклециан (284-305) в Никомидия. Родителите й Доротей и Евсевия били заможни благочестиви християни. Дълги години те нямали деца и се молили на Бог да им даде потомство, обещавайки да му посветят роденото дете. След техните горещи молитви се ражда момиченце и тъй като това се случва в неделя, тя получава името Кириякия (Неделя).

Кръщавайки дъщеря си Доротей и Евсевия я възпитават „в учението и наставлението Божие“ и я запазват непорочна, за да може според обета да бъде предадена в служба на Бога.
Веднъж богат местен езичник чувайки възхвали за красотата и благочестието на младата девица, решил да я омъжи за сина си. Но когато идва да я иска, Кириакия заявява, че е невеста на Христос и иска да умре в целомъдрие. Знатният богаташ се ядосал и отишъл при Диоклециан, за да съобщи, че Кириакия и нейните родители почитат Христос.

Диоклециан ги повика при себе си и ги пита защо не признават езическите богове. Доротей безстрашно отговаря, че родителите му са го научили да почита единствения Бог - Създателя на небето и земята, въплътил в името си нашето спасение. За този си отговор той бива подложен на бой с камшици, но дори и тогава отказва да приеме идолопоклонничеството. Императорът, като вижда, че няма да го пречупи, го изпраща с Евсевия при Юстий, управителя на Митилена в Малка Армения, който продължил да измъчва християните и след това заповядвал да обезглавят. Така те биват удостоени с венеца на мъченичеството.

Диоклетиан изпраща Кириакия в Никомидия при зет си Цезар Максимиан. Виждайки девойката, императорът се изумява от ослепителната й красота и обещава да я омъжи за някой от своите роднини, ако тя отдаде почит на езическите идоли. Но крехката девойка твърдо и неотстъпно продължава да отстоява вярата си в Христос. Тогава владетелят заповядва да бъде завързана на четири кола, забити в земята, и да бъде бита до смърт с волски жили. Три пъти изтощените палачи се сменят един-друг, но светицата остава безчувствена към ударите и само се моли да получи Божията благодат.

Максимиан решава, че палачите са съжалили и пощадили девойката и насочва гнева си към тях. Тогава мъченицата се обръща към него с думите: „Не се надявай, Максимиан! Никога няма да ме подчиниш на волята си, защото Бог ми помага." Страхувайки се да не стане за смях, императорът изпраща Кириакия при Иларион, управителя на Витиния, известен с жестокостта към християните.

След като прочита посланието на Максимиан, Иларион започва да заплашва светицата с нечовешки мъчения. Кириакия отговаря, че е по-лесно да се огъне желязо, отколкото да бъде сломена вярата й. Когато я окачват на косата й и започват да горят тялото с факли тя отново остава безчувствена към болката, сякаш е обвита в невидим щит, изпратен й от самия Христос.

В нощта след изтезанията Христос се явява в затвора при Кириакия, затваря раните й и й обещава да я освободи от всички изпитания със Своята благодат. На следващата сутрин императорът е ужасно изненадан, като вижда девойката невредима. Той приписа това чудо на идолите и нарежда да отведат християнката в езическото капище. Влизайки там, светицата пада на колене и отправя молитва към Спасителя. Веднага стените се разтрисат, а идолите падат на земята и се разпадат на прах. Вихър нахлува в храма и разпръсва праха във въздуха. Уплашените езичници побягват. Само Иларион продължава да сипе проклятия. Тогава небето се отваря, светва светкавица, изгаря лицето на владетеля, след което той пада и умира.

Новият съдия Аполоний, след като научава за събитията, които толкова вълнуват провинцията, нарежда светицата да бъде доведена при него и я осъжда да бъде изгорена жива. По негова заповед запалват голяма клада и завързват върху нея светицата. Няколко часа мъченицата се моли, вдигайки ръце към небето и остава невредима, без нито една рана. Изведнъж върху ясното лятно небе се появява черен облак, руква силен дъжд и огънят от кладата угасва. Аполоний заповядва Кириакия да бъде хвърлена на два лъва, които да я разкъсат на парчета, но когато се приближават до светицата, лъвовете се успокояват и ляга в краката й. Много езичници, които присъстват на тези чудеса, приемат вярата в Христа и веднага биват екзекутирани.

На следващия ден отново довеждат девойката при управителя за разпит и отново усилията му да я откаже от вярата Христова остават напразни. Осъзнавайки, че вярващата в Христос мъченица не може нито да бъде съблазнена с обещания, нито сломена с мъчения, Аполоний отсъжда да я обезглавят с меч.

Когато я извеждат извън града, тя помолва палачите да я оставят да прочете молитва. Падайки на колене, тя дълго време се моли на Христос, който й е дал сили да отстои вярата и да се запази непорочна до деня на небесния си брак. Щом небесните ангели идват да вземат душата на Кириакия, за да я заведат при Небесния й жених, нейното тяло тихо се отпуска на земята. Палачите, възнамеряващи да отсекат главата й, изпадат в недоумение, виждайки, че тя е мъртва.

В това време от небето се чува глас: „Братя, идете и разкажете всичко за великите Божии дела“. След като войниците си тръгват, за да разкажат на владетеля всичко, което са видели, християните скрити наоколо взимат тялото на светицата и я погребват, прославяйки Господа.

Българските царе Асеневци пренасят мощите й в столицата на Второто българско царство Търново, а Патриарх Евтимий превежда името й на български. Обичаят да се превеждат имената остава и до наши дни.

05.07.2020 г.

София,

За вас преведе от книгата „Синаксар: Жития на светиите на Православната Църква“, издири данни от български източници в интернет и подготви публикацията: П. Георгиева

Всички права запазени ©