Горещниците (15, 16 и 17 юли) народът ни празнува в чест на огнената слънчева стихия. Огънят е култов символ в представите на българина, той има магическа и пропъждаща сила.

Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян. Най-строго се почитат първия и третия горещник.

В третия ден на 17 юли, християнската църква почита паметта на Света Марина.

Житие

Света Марина е родена в Антиохия и е дъщеря на жрец идолопоклонник. Възпитана в идолопоклонничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си.

Марина много желаела да получи свето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството. Марина се оставила на Бога и очаквала Неговата воля.

По това време римското управление жестоко преследвало християните, много от които се криели в пустините и планините. Мнозина пък оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие. От един такъв християнин 12-годишна Марина за пръв път чула за Господ Иисус Христос.

Пръв неин гонител станал самият й баща. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко. Въпреки това, тя продължила да изповядва Божието име.

Веднъж в околностите на града 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядвала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания.

Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението, навели Олимврий на мисълта да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка.

Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неръкотворна светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен.

Преди смъртта Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а не да се кланя на бездушните истукани. След това се помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовавал към вечния покой.

Тогава Марина навела глава под меча на палача едва на 16 години (около 270 г.).

Поверия

В българските народни поверия образът на св. Марина съдържа положителни и отрицателни (дори демонични) черти, тя е помагаща, но и наказваща светица.

В българската народопсихология светците, както и другите посредници, са се смятали за потенциално опасни същества, съществуващи на границата на човешкия и на отвъдния („оня“) свят.

Те са обект на страхопочитание. Вярващите са се стремели да спечелят благосклонността им с представяне на жертви и със спазване на забрани.

За българина св. Марина е опална или Огнена Марина, символ на небесния огън.

Покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. В едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата.

Най-често я изобразяват на трон, лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст, но се срещат и икони, където на ръката й е кацнал бял гълъб, а в краката й е змеят, победен от нея.

Най-ранните изображения на светицата се намират в Боянската църква (1259 г.), в манастира „Св. Марина“ в Карлуково (ХІV в.) и в църквата в Долна Каменица (също от ХІV в.).

В деня на Марина не се работи, забранени са всички дейности, свързани с огъня: не се пали огън, не се излиза на полето, за да не се запали реколтата, не се сяда дори около семейното огнище, не се пече хляб. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори.

Не се ходи пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия.

Св. Марина се свързва и със светкавиците, гръмотевиците и проливните дъждове. Върху голяма територия в България е разпространено поверието, че светицата е сестра на св. Илия, другият светец-градушкар. Според преданието, св. Марина всяка година крие от св. Илия датата на неговия празник, за да не запали от радост полята или да не прати буря и градушка на земята.

На 17 юли се пали новият жив огън.

Огънят се запалва по най-примитивен начин с триене на парчета дърво (от липа, ясен или боровинков храст). Запалването се извършва от момчета близнаци или от млади мъже с еднакво име.

Жаравата се внася вкъщи, с нея се запалва огънят в домашното огнище. Смята се, че божественият огън може да слезе и сам от небето (като гръмотевица) в последния ден от Горещниците, на св. Марина.

Той се прескача за здраве и от хора и от животни. От него всеки взима, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.

В Странджа, Родопите и по поречието на река Струма светицата е известна като "господарка на змиите" и лечителка на ухапаното от тях.

На иконите от странджанския край се срещат изображения на мъченицата, в които тя държи змии в престилката си или в кърпа, или носи кошница, от която се подават змийски глави. Ако на този ден някой види змия я кълне с думите: "Нека света Марина да те умарини!"

Вярвало се, че тя може да излекува ухапване от влечугото, но ако се разсърди, праща змиите сред хората да ги хапят. В деня на светицата змиите се прибират под земята, където св. Марина ги държи затворени.

Затова се забранява да се решат коси, да се опъва въже и канап или въобще да се извършва каквато и да било работа с прежда или въже, защото змиите ще излязат по полето или ще ухапят този, който работи с връв.

В този край култът към светицата е силен и неслучайно тези места са осеяни с множество малки параклисчета и лековити извори, носещи нейното име.

Най-голяма лечебна сила се приписва на лековитата вода в пещерата „Св. Марина“ до странджанското село Сливарово.

Пещерата е най-големият култов център на Светицата в Югоизточна Тракия. Хора от близки и далечни селища посещават мястото за поклонение. Основното вярване, свързано с пещерата, е в лечебната сила на капещата от стените й вода.

Често я посещават и бездетни жени, които влизат в пещерата призори, оставят там малки подаръци с надеждата да им се роди дете. 

Св. Марина е защитница и на момите. Пак в Родопите (по междуречието на Струма и Места) и в Странджа денят ѝ е празник на момите и момците в предбрачна възраст, които прекарват нощта пред пещерите, посветени на св. Марина. Входът на пещерата при с. Сливарово е много тесен. Според легендата през него могат да минат само девствени моми. Младите се провират през него за здраве, а целият нощен празник (наричан лефтерски панагир) е съдържал оргиастични елементи, свързани с определени инициационни практики.

Вярва се, че който не е посетил „лефтерския панагир“, не може да се омъжи или ожени.

Характерно за култовите места, свързани със св. Марина е, че те се намират в усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол, а отиването до тях е свързано с продължително слизане надолу. Състоят се от манастирче, лечебен извор (аязмо) и околни дървета, на които се закачват даровете за светицата, най-често т. нар. вотиви, умалени изображения на човешкото тяло или само на болния орган, за който се търси лечение.

Според легендите Светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

Света Марина се смята за закрилница на душевноболните почита се и като покровителка на брака, водите и Южното Черноморие.

Тя помага срещу беззаконие и несправедливост.

Имен ден на 17 юли имат Марин, Марина, Маринела.

Сведения от православни писания, печатни публикации, извадки от статия на Кристина Менхарт и други материали от интернет, без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

14.07.2021 г. Всички права запазени ©