Св. Панталеймон Никомидийски – 27.07

На 27 юли и Православната, и Римокатолическата църкви почитат паметта и на Свети Великомъченик Пантелеймон, закрилник на пътниците, пътешествениците и по-малък брат на Свети Илия.

 

Името му в превод от гръцки означава всемилостив.

 

Светецът бил роден в гр. Никомидия (днес Измит) през ІІІ в. и е един от Четиринадесетте свети помощници.

 

Роден е като езичник и носил името Пантолеон (от гръцки: „лъв във всичко“).

Получил голямо наследство от родителите си, Пантелеймон се обучавал в лекарската професия при известния по онова време лекар Ефросин и се готвел да става придворен лекар. Бил известен сред народа с милосърдието и безвъзмездните си грижи. Като лекар и лечител, помагал безкористно на бедните и болните.

 

След като приел християнско кръщение и получил дара на лечителството и чудотворството, Светецът-лечител бил подложен на жестоки мъчения заради вярата си.

 

Но според преданието каквото и да правели - хвърляли го на диви зверове, горили го със свещ, пускали го по стръмни склонове в бурното море и го търкаляли в бъчва със забити отвътре пирони – той винаги оставал жив.

 

Накрая, през 305 г. войниците на император Максимилиан Херкулий го посекли с нож, но какво било учудването им, когато вместо кръв от тялото му потекло мляко.

 

 

На иконите Свети Пантелеймон е изографисан като лечител, а през ІХ век при манастирите на негово име в Охрид и Преслав били създадени лечебници и медицински школи.

 

 

Сред народа той е известен и като Пантелей, Воден Панталей, Пантелей пътник и Църна Паталея...

 

 

Вярва се и, че Свети Пантелеймон предпазва хората от болести на душата и тялото, от злини, но и от наводнения.

 

 

Според писанията свети Пантелеймон винаги открива точната причина за болестта и според нея праща и подходящо лечение. То винаги е свързано не само с придържане към здравословен начин на живот, но и с нравствено и духовно пречистване и оздравяване.

 

 

В Странджа някога на този ден болните палели свещи по смокиновите дървета, събирали росата от листата им и я пиели за здраве.

 

В Белоградчишко пък имали обичай да „изваждат“, да прогонват лошите болести - чума, шарка, дифтерит и други инфекциозни заболявания. Няколко циганки повеждали хората към "чужд топрак" и там закачали на дърво торба с прясна пита. Врачки и баячки не врачуват на празника, защото иначе светецът ще ги накаже.

 

Денят се смята за тежък, лош, „хаталия“ и се тачи "за патило", "за лихо" (на лошо). Жените не трябва да подхващат никаква работа на този ден, за да е здраво семейството им.

 

 

Култът към светеца е свързан и с народните представи, че той е покровител на летните бури, поройните дъждове и наводненията. Затова е наричан и „Воден Пантелей“. В миналото жените приготвяли пити и ги раздавали в негова чест, за да няма градушки, бури, наводнения.

 

 

Някога е съществувала представата, че в деня на Свети Пантелеймон щъркелите и лястовиците започват да се събират на ята и да се подготвят за дълъг полет към топлите страни.

Смята се, че денят е подходящ за пътуване.

 

 

Днес много български църкви и манастири носят името на свети Пантелеймон. Светецът е патрон и на голям брой болници, медицински центрове и други здравни заведения.

 

 

 

Кръвта на св. Пантелеймон

 

 

В кралския манастир Въплъщение Господне в Мадрид се съхранява една от най-ценните и почитаеми светини на християнския свят - кръвта на св. великомъченик Пантелеймон, която всяка година на 27 юли става в течно състояние.

 

Кръвта, която е в твърдо състояние през цялата година, става течна без всякаква човешка намеса. Toва чудо се случва в навечерието на паметната дата от мъченичеството на светеца. Това се случва всяка година, от 1616 година, когато в манастира е донесен съд с кръвта на светеца. Годините, в които това не се случва са 1914-1918 г., по времето на Първата световна война и през 1936 г., когато избухва гражданската война в Испания.

 

Всяка година вярващите посещават манастира на тази дата. От 1993 г. е забранен достъпа до светинята и чудото може да се види директно от монитори, поставени в манастира. Тази мярка е предприета с цел запазване на светинята.

 

След като св. Пантелеймон бил обезглавен един християнин събира кръвта и други останки от светеца. Кръвта се съхранява в стъклен флакон. В някакъв период от време светинята е принадлежала на римската католическа църква, защото в началото на 17 в. била подарена на Хуан Суниг, вицекрал на Испания от папа Павел V. Неговата съпруга дарява реликвата на манастира, защото през 1616 г. там постъпва нейната единствена дъщеря Алдонса.

 

 

Част от мощите на светията се пазят в руския манастир „Свети Пантелеймон“ на „Света гора“.

 

 

Имен ден празнуват Панчо, Пантелей, Пано, Панка, Панто и др.

 

Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

26.07.2021 г. Всички права запазени ©


 




{START_COUNTER}