Тодоровден

В първата събота на Великденските пости (след Сирни Заговезни) се отбелязва Тодорова събота, известна още като деня на коневъдството, Конски Великден, Тудорица. Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар, заема важна част от народните обичаи, символизира смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие.

В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, но се е утвърдил само един празничен ден, а не различни за всички тях.

Празникът обединява общия култ към Свети Тодор и е в памет на Светите Великомъченици Теодор Стратилат (8 февруари) и Теодор Тирон (17 февруари).

И на този празник, както на много други наши български, по един прекрасен начин се преплитат езическите с християнските ритуали.

Летописите гласят, че император Юлиан Отстъпник (332-363 г.) решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат идоложертвена храна по време на Великия пост. Той наредил на градоначалника на Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът изпълнил заповедта, но Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и го предупредил за замислите на император Юлиан. Заръчал му да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара, а да си приготвят коливо (храна от жито). Християните така и направили. Спасили се от подигравки. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

И така, всяка година светецът се споменава с благодарност още от времето на ранното Средновековие.

Преданията разказват, че на този ден светецът обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бога да се моли за лято. Когато вече е пред Бога, св. Теодор слиза от коня, забива копието си до животното, връзва го за него, а самият той влиза в божиите покои, за да помоли Бог да изпрати лятото към Земята.

Народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.

Във Видинско казват, че „от Тодоровден денят започва да расте колкото пуснат плуг” или „дойде ли Тодоровден, дошло е лятото”.

Според народните поверия седмицата, която започва от Тодоровден, е изпълнена с опасности. Нарича се хаталия, още Тудоришка неделя. Поверията твърдят, че нощем из селата броди светецът, преобразен като караконджул, зъл дух в тялото на животно.

Наричат я глуха, черна, празна, нечиста седмица. Определени названия имат и дните й.

Понеделник е песи, кучи, беси или разметни. С него започва строг тридневен пост, наречен тримирене. Жените не бива да работят нищо, за да предпазят семейството и домашните животни от полудяване и побесняване.

Вторник е наречен уструл, усоф, усофски или чер, сух, глух, лош и се почита срещу сушаво и горещо лято.

Срядата е луда, черна, куца, крива. През този ден е забранена всякаква домашна дейност, за да не полудяват хората и да не бие град през лятото.

Четвъртък наричат шамотен, въртоглав, защото неспазващият забраната за работа може да се зашемети и завъртоглави, да го заболи глава, да полудее. Призори всяка жена трябва да изпече пресна мравунчена пита, която се раздава и яде на бунището (сметището). Домакините се събират по махали и редят общи трапези на улицата. След угощението трохите се изсипват на едно място, за да не влизат мравките в къщи.

Подобни вярвания има и за петъчния ден, когото наричат чер, глух, сух. През него не се работи, защото „Тодор ще удари с патерицата си” всеки, който е дръзнал да не се подчини на волята му и ще го умори до края на годината.

В миналото на този ден младите булки (омъжените през изминалата година) обличали своите сватбени дрехи и водени от своите свекърви, отивали в църквата, за да вземат първо причастие. Всяка невеста носела тепсия с варено жито и царевица, върху които е сложен обреден хляб, погача, колач, в който са забодени две свещи, вързани с червен и бял конец. Щом влезнели в черквата, младите невести се нареждали една до друга в редица, като поставяли тепсиите на земята пред краката си, а зад тях се нареждали свекървите.

Свещеникът освещавал хлябовете, а булките се покланяли на изток и раздавали помежду си хлябовете, пеейки песента за св. Тодор. Свекървите ги благославяли: „Ха, догодина с люлка!” и ги дарявали с риза и хурка.

При завръщането си у дома жените са посрещани на прага на къщата от съпрузите, които ги благославяли с думите: „Все такава прибирница да си, булка!”

След обед младите булки, отново придружавани от своите свекърви, отивали на гости при майка си. Там на младата жена връзвали цедилка като пожелание в скоро време да закърми първа рожба.

Така вярата в св.Тодор като покровител на булките и раждаемостта се претворявала в магическата обредност, осигуряваща здравето, плодовитостта и родовитостта на младата жена, а оттам и продължаването на рода.

Ритуалът се продължава и от младите мъже, които на този ден полагат усилия да осигурят хубостта и красотата на бъдещата си рожба. След църковната служба съпружеската двойка се уединява в стая с огледало. Там в огледалото пръв се оглежда по-красивия от двамата, а след това и двамата заедно – за да приличат децата им на тях. После си разделят една ябълка и изяждат по половинка от нея, за да бъдат румени и засмени бъдещите им деца.

У нас конят като култово животно е почитан от най-древни времена. За прабългарите той е символ на слънцето. Черепите на мъртвите коне са били поставяни по оградите и портите, за да пазят от зли сили. Конят е недосегаем за змейове, самодиви и караконджули. Него дори чумата не го напада, защото той осъществява посредничеството между света на живите и света на мъртвите.

В почит на коня на Тодоровден се организират конни надбягвания, кушии.

Обичаите на този ден се разпределят между жените и мъжете. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването.

Конете се приготвят за празника от стопаните, които още в ранни зори почистват животните. Гривите и опашките на конете трябва да са добре разресани и сплетени на хубави плитки. На много места стопаните заплитат в конската грива сини мъниста, пискюли, цветя, червени конци против уроки, захранват ги с хляб и сол и ги отвеждат на водопой.

Самите ездачи на този ден трябва да облекат нови дрехи и да не са пили алкохол, за да не обидят коня.

След приключване на кушията, се раздават награди – първо на коня победител, след това на неговия ездач. Конят получава обикновено юзда, торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място всеобщото уважение и признание, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.

Най-после първенецът дава почерпка в своя дом. Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите.

Конят, който е победил в кушията, не се продава. Народът вярва, че той е под покровителството на светеца и носи късмет на дома.

Останалата част от ритуалите се изпълнява най-вече от младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят в мъжовата къща обредни хлябове, наричани кончета, кунчета, пърмачета. Хлябовете се пекат преди изгрев слънце. Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството.

В Западна България върху хлябовете се слагат по три свещи и скилидки чесън.

От обредните хлябове се раздават парчета и на съседите, за да са плодовити кобилите. Задължително се дават късчета и на конете и кобилите за здраве и плодовитост.

На някои места в България жените дори подскачат и цвилят като кон, докато раздават хляба, за да са плодовити кобилите.

В много краища на страната на този ден жените строго спазват най-различни забрани. Една от тях е жените да не перат, защото, ако св. Тудор мине с белия си кон, сблъсква прането с лош вятър и който човек облече такава дреха се разболява и умира.

Младите моми и булки не шият, не предат, не тъкат.

Най-строго се спазва половото табу, защото заченатото или роденото през Тодоровата седмица дете притежава свръхестествени качества. То може да се превръща приживе и след смъртта си във вампир, върколак или караконджол.

Не се яде целия ден праз лук, за да няма болести по конете.

Друг много популярен ритуал на този ден е миенето.

Бабите стрижат за първи път след зимата децата, за да растат дълги, здрави и красиви. Затова на някои места се казва „ остриган като магаре през март”. В ранни зори се къпят малките деца, за да не боледуват.

Преди кушията жените трябва да измият косите си с вода, в която трябва да се сложат къпинови стебла или дряновите пъпки, запазени от сурвачката и слама от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, жената плисва водата след тях. Така им пожелава успех, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива. В някои селища косите се измиват навън, като жената застава до ябълково дърво и излива водата в неговите корени.

След това вече е забранено да се мият косите, особено след залез слънце. Смята се, че това носи болести.

Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.

Имен ден празнуват Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка.

Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет, без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

17.03.2021 г. Всички права запазени ©