Спомняте ли си мирисът на нови платове.
Влизаш в дълбок магазин с рафтове до тавана. По тях наредени в лек диагонал топове плат. Един върху друг. Вълнени и памучни, копринени. Само. Тогава още „дървесината“ не бе...
Аз ще умра с отворени очи.
Разбрахме се със мама да не плаче.
И цялата Вселена ще мълчи